Разкъсвам плътта си във мисли,
Замръзвам, записвам си час,
Да дойде някой и да разчисти
Онова, останало с вас…
Вълните прибират с апатия
Останки от дребния труп.
Едва ли мечтата ми клати я,
Че ме докара дотук…
Самотно оглеждам си сянката,
Каня я да седне до мен,
Тя отказва, обвита в осанката
На последен кретен…
Седя си прегърнала камъка,
А той се отблъсква от мен
И скача, полита към блясъка
На гласа ми студен.
