Археология

Навярно след време когато археолози изровят нещастното ми тяло и видят силно развита дясна ръка, ще си помислят, че съм била ловец или стрелец… Навярно никак дори не би им хрумнало, че всеки ден изцеждам сок от кило и половина портокали с нея… Но при сегашната ситуация, ако ме пипне ковидчето, погребението няма да е опция…  всички ще сме в крематориума. Тогава археолозите ще изпаднат в почуда от липсата на трупове за изкопаване от този период. И ще се превърнем в „липсващото звено“.

Ноемврийско слънце

Беше хубав слънчев ден, разхождах се измежду болниците (не по собствено желание) и си мислех, че няма нищо по-радващо от ноемврийското слънце. 30 минути по-късно научих, че има и по-хубаво нещо, когато един неврохирург ми каза, че още не съм за него…

За съжаление последващите месеци яростно се опитват да го опровергаят…

Ноемврийска дъга

Ноемврийска дъга

Една дъга (даже двойна) от 29.11.2019. Публикувам я сега, защото чак сега успях да се сетя за поралата ми за блога 🙂 Но както се казва „По-добре късно, отколкото никога!“

« Older entries