Докато мрънках колко безобразно много розово (към 70%) показва мониторът ми, един колега ме извика да ми покаже една кола. Ето я и нея – колата-таралеж или таралежът-кола:
Съжалявам за извъртяната снимка, но първо си обърнах на една страна фотоапарата и второ виснах някак от прозореца да я снимам, и трето се получи този странен ъгъл на поглеждане…
Понеже днес техниката определено има нещо против мен, се отдавам на тихи игри с тиксо и ножица.
Подтикната от забележката на CrazyShark, че ако си направя facebook и съвсем ще се забравим (в оригинал тук), освен зверските стомашни болки, у мен се роди следната идея – да се опитаме да се събираме поне веднъж месечно, пък било то и без възглавници в ръцете, раниците и по джобовете…
Предполагам, ще трябва да си направим някакво табло за мнения, за да може да определяме денят, който е най-удобен за всички. Предложения?
Друг вариант е създаването на организационен комитет, членовете на който по някакъв друг виртуален или реален начин да сондират мненията на хората относно удобна дата всеки месец. Желаещи?
Най-после си имаме диван. След 1 час и 15 минути борба да го сглобим от ранообразни парчетии и още час и половина спорове и чуденки къде да го сложим, най-после го установихме някъде, за да го снимам.
Ето го и него – много е грозно кафявото (и без това го мразя като цвят), но пък си пасва с цветовете в кухнята и й стои добре:
Ами това е! Сядаме да го поливаме сега с ракийка и салатка 🙂
