Archive for април, 2009

Спагети с доматено-каймян сос

Изходен мат’рял:

  • спагети – 125 гр (четвърт пакет)
  • олио – 3 с.л.
  • кайма – 125 гр
  • доматено пюре/сок – половин водна чаша
  • червено вино – 10 мл
  • чесън – 2 скилидки ситно нарязани
  • мащерка – 1/2 ч.л. (смляна)
  • розмарин – 1/2 чаена лъжичка (смлян)
  • червен пипер – 1 супена лъжица
  • сол – на око и вкус
  • черен пипер – на цвят и вкус

Да си призная всичко съм слагала на око, цвят и вкус, ама си измислих приблизителни мерки на щипки, отливки и шепи.

Забъркване:

Котлон 1: Слагате да се варят спагетите (препоръчвам номер 10-11, че се сварят за 6-7 мин) като слагате във водата 1 с.л. олио и сол да си заврат заедно.

Котлон 2: В тефлонов тиган пускате останалите 2 с.л. олио да си се сгорещят тихо.  Когато го направят мятате каймата и я поръсвате със сол и черен пипер. С дървена лъжица, докато се пържи, я разбивате на малки парченца и я бъркате. След това добавяте чесъна, да се позапържи и той. След като се смесят добре, поръсвате с червен пипер и разбърквате пак. После заливате с виното и оставяте да покъкри малко докато поизчезнат течностите. Щом предното условие настъпи, изсипвате мащерката, розмарина и доматения сок и бягате надалеч, че последният много пръска като се разклокочи. Когато сосът Ви се хареса на вид и най-вече на гъстота го изсипвате върху спагетите и се надявате да е вкусно.

Краен продукт:

Спагети с каймяно-доматен сос

Advertisements

Имам си iPod Touch 2Gen

Уха! Уха!

Днес бидех сдобита с iPod Touch 2nd Generation, благодарение на един много мил човек и сега си подскачам доволно около новата придобивка. Решила съм да му спестя опипването, докато не се сдобия и с Invisible Shield за него. Това ще стане най-вероятно след около седмица, според информация от вносителя на ZAGG за България. А до тогава ще се опитам да го опипвам само с поглед 😉

Имаме си кола

Купихме си нова кола и тя изглеждаШЕ така:

Toyota Corolla

След като стана на седмица едно камъче на магистралата я удари по физиономията и сега има малка пукнатина на челото. Сега, след втората седмица, вече е сдобита, по неизвестно стечение на обстоятелствата, с малко бяла боя отпред в ляво, с малко синя боя малко по-горе и по-натам, и малко червена боя отзад в дясно, и драскотина на шофьорската врата по цяла дължина, както и хлътнато (най-вероятно от удар с юмрук) на тавана отзад в ляво. Ама тя нали е сива и си пасва с всички цветове. Казва се Toyota Corolla и далеч не е егоистка само да се сдобива с разни неща (най-често килограми кал), напротив също и се раздава красавицата – липсва й част от боята на задната броня в ляво.

Въпреки всички гореизброени придобривки и липси за мен си остава красавица, особено като е къпана 🙂