Кифла в Хнеди: „преди малко ти дадох 25 лв., я си ми ги върни!“

Отдавна не съм писала тук, защото все не ми остава време, ама сега просто не мога да се въздържа и да не “нахраня” кифлите от Хенди. Отивам аз днес да платя сметката за GSM на приятеля ми, защото тук до офиса ми има Handy наблизо и ми е удобно. И тъкмо се връщам обратно в офиса и телефонът ми започва да звъни. Приятелят ми обяснява, че са му се обадили от „там дето съм плащала преди малко“ и са му казали, че трябва да се върна, понеже ми били върнали повече. По силата на логиката решаваме дружно, че най-вероятно става дума за Хенди.

Тук е моментът да поясня, че сметката беше 23.10 лв. Аз дадох 25.10 лв. (банкнота от 20 лв., банкнота от 5 лв. и монета от 10 ст.), при което девойката потвърди плащането в компютъра, отвори се касата, видях как ги подреди вътре и извади банкнота от 2 лв. от там, изчака да излезе бележката и ми даде банкнотата от 2 лв. в комплект с касовата бележка. При което аз ги сгънах набързо и мушнах в предния джоб на чантата ми и си затръгвах, а тя ме спря подканвайки ме да взема каталог, взех каталога, за да не се разправяме и си тръгнах.

Според гореописаното бях сигурна, че ми е върнала точно колкото е трябвало и се консултирах и с бележката и там сумата беше 23.10 лв., а номерът на телефона изписан върху нея напълно съвпадаше с този на приятеля ми. Но все пак реших да се отзова на молбата и да отида да видя какъв е проблемът. И понеже си бяха само двечките още от вратата запитах какъв е проблемът.

Когато по-рано отидох да плащам бяха 2 моми: едната се разправяше с 2 клиента относно рекламация на телефон, а другата тъкмо даваше касова бележка, пробутвайки куп други боклучета, на клиентката преди мен, обяснявайки й, че няма да й върне еди-си колко стотинки.

Та още от вратата (леко раздразнена след неоткриването на грешки, в следствие щателната справка с бележката) попитах „какъв е проблемът?“. Измежду много „мрън мрън“ разбрах, че девойката се опитва, да ме обвини, че съм си била прибрала 25-те лева като ми връщала. При което аз започнах много щателно и леко гневно да й обяснявам по-горе описаната ситуация с плащането, при което правих лирически паузи, за да може тя да потвърди или отхвърли разказаното до момента. И стигайки до момента в който ги прибира в касата тя възрази и каза, че ги била сложила върху касата. (Хайде сега да се замислим малко логически: потвърждаваш плащане, касата се отваря, взимаш дадените пари, но не ги слагаш в отворената каса, а над нея и бъркаш в касата само за банкнота от 2 лв. да върнеш…според мен като ти зейне касата, докато си с пари в ръка най-нормалното нещо е да ги прибереш в нея, след което да извадиш пари за рестото) Добре, където иска там да си ги слага, аз обаче я видях как ги прибра в касата, подреждайки ги по отделения. Продължавам с разказа и тя продължава да потвърждава отново, до момента, в който стигаме до даването на каталога „… и с каталога ви дадох 25-те лв.“ На което, потресена от липсата на логика, отговарям „ама защо ще ми давате 25 лв., след като вече сте ми били върнали рестото с касовата бележка?!!!@“ Отговор: „Ами аз чак като излязохте се усетих, че съм ви ги дала по погрешка.“ Ми да ме е била настигнала тогава, ама не би. И след 10 минутно разказване на историята от моя страна и някакви неясни обяснения как ги нямало в касата тия пари и не излизали и как аз съм им била последния клиент и тя била сигурна, че на мен ги е дала и други подобни дивотии. Аз за пореден път им обясних, че парите не са в мен, даже и да искам нямам толкова пари да им дам, за да мирясат и си тръгнах. Ама много, страшно много се ядосах. Да не говорим, че първоначално тя се опита да го изкара едва ли не, че съм си ги дръпнала обратно, докато тя ми връщала. А в края на спора версията й стигна до там, че видиш ли с каталога ей така ми била дала 25 лв.

Та така общо взето успяха да ми скапят настроението за 10 минутки. Това, че съм станала в 4 сутринта и от тогава бачкам като глуха катерица, не означава, че някакви кифли ще се гаврят с мен, позовавайки се на абсурдни олигофренични теории за тайния живот на касата им и ще ми правят представление от селска вечеринка!

Все още не мога да си дам логично обяснение на случилото се… сторило им се е подходящо, че може да изкарат някой лев от мен в края на работния ден ли?! Е поне едно успяха да изкарат от мен със сигурност – нервичките ми.

Та така след като се начетох на оплакванията на много други хора от Хенди из нета, дойде ред и на моя горчив опит с тях. Не ходете в Хенди, а аз ще си добавя този телефонен номер за плащане през ePay. Там може и да ме ръсят като луди с „такса кредитна карта“, нищо че картата ми е дебитна от където и да я погледнеш, поне знам каква е цената и тя е пъти по-поносима от това да ми късат нервичките с „нямам да Ви върна еди-си-колко стотинки“ (това също редовно ми се е случвало при гореспоменатите кифли, затова този път бях подготвена със стотинките, ама те пак ме изненадаха) и „преди малко ти дадох 25 лв, я си ми ги върни“.

Advertisements

2 Коментари »

  1. stranger Said:

    Лелелелле, егати дебилите.
    Аз за това си плащам телефончето само по банков път 😛

  2. NiLPv Said:

    аз за това гледам да ги плаща по-материално отговорно лице от мен, т.е. човекът на който се води договора , иначе казано – единия член от родителското настоятелство в къщи!

    Ура! Малко им е.. на наглите ****@#$%^&*)*(&^§ нали така. 🙂


{ RSS feed for comments on this post} · { TrackBack URI }

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: