Archive for януари, 2010

Тортааааа!

Тортата… всъщност изглежда великолепно за направена от пакетче обезмаслена извара, кофичка обезмаслено кисело мляко и 3 яйца:

А ето и рецептата:

Продукти:

  • 3 яйца
  • 1 кофичка кисело мляко
  • 250 гр. извара, в случая Мероне
  • 1/2 ч.ч. прясно мляко (може и без, но помага да се разбие по-добре изварата за крема)
  • 3 с.л. течен подсладител
  • 2 пакетчета желатин
  • 100 мл вода
  • 1 пакетче Step или Bolero, в случая Bolero праскова, но може да си изберете любим вкус и аромат
  • щипка сода за хляб
  • ванилия
  • есенция ром (или друга или без)

Блат:
2 жълтъка + 1 яйце + 2 с.л. подсладител се разбиват с миксер да се поразпенят добре и после се добавят содата, угасена в 1/3 от киселото мляко, 1/3 от изварата + ванилия + есенция ром. Разбърква се всичко добре с миксер и се изсипва в незалепващ съд (от огнеупорно стъкло примерно) и се пече около 20 мин. на 180-200°C.

Крем:
2 белтъка + 1 с.л. подсладител се разбиват на сняг. Отделно ароматизаторът Step/Bolero се разтваря в останалото кисело мляко и след това се добавят изварата и прясното мляко. Бърка се първо малко с миксер и после с пасатор докато изварата се разбие добре и не стои вече на бели топченца в сместа. Желатинът се разтваря в 100 мл. вода в микровълновата за 30 сек. Добавя се към млечно-изварената смес. Пак се бърка с пасатор и се добавят и разбитите на сняг белтъци.

Торта:
Долу-горе като приключите с крема и блатът ще е вече изпечен. Извадете го и го оставете да поизстине за 10 мин. След това залейте с крема, похлупете и го метнете на терасата, ако навън е поне -5°C, ако не – поизчакайте да добие по-приемлива температура за бутане във фризера и съответно бутнете тортата там. Време за стягане на крема: на терасата – 2,5 часа, във фризера – 1,5 часа.

План Б:

Това произведение на изкуството (и не чак дотам на кулинарията) се получи, като половината от изварата, прясното мляко и желатина, предвидени за крема, смесих с малко кока-кола лайт. Разбира се, първо изчаквате единият слой крем да се втвърди, и тогава приготвяте, изливате и чакате и другият да направи същото. За ефектното пенесто нещо отгоре аз нямам заслуги, ама никакви, то си е резултат от химията помежду колата и млечните продукти.

Понеделник…

Какъв ден сме? Зарежи датата, а коя година? Спи ми се, не, даже положението е по-зле…
Имам чувството, че главата ми е някакъв странен и много тежък зеленчук, който някой ми е метнал на раменете, като съм станала сутринта, без да усетя как е станало всичко (най-вероятно набързо и на тъмно, както се случват повечето неясни неща).
Понеделник, не, не просто понеделник, а понеделник след отпуска. Имам чувството, че съм била в друго, по-хубаво, измерение и изобщо нямам идея в момента какво правя на бюрото си и какво ме чака като работа. Най-вероятно нищо спешно, защото имам навика (поне все още се познавам коя съм) да свърша “всичката работа” преди да изляза отпуска, но споменът, че преди, някога съм била на работа ми изглежда толкова блед, че вече се чувствам изгубена между реалностите. И за да е всичко още една идея по-гадничко снощи си легнах в 3 ч сутринта след доста напрегнат финал на турнира по снукър Мастърс (аз само гледах, но пак се чувствах уморена след края на мача), и днес си станах в 7 ч да йогирам, събудена от алармата докато сънувах, че вече съм изтървала времето за йога и съм се успала.
Та накратко ми е всеобщо и определено зле.
Йогата помогна, но за кратко. Мисля да си използвам обедната почивка да поплувам. Силно се надявам, плуването да ми помогне в локализирането на текущото измерение…

Лебедъци

Във Варна през зимата се сгушват лебеди в топлите морски води край минералния извор. Сприятеляват се с хората лесно, особено когато са поизгладнели. А на слънце са още по-красиви:
Лебеди