Понеделник…

Какъв ден сме? Зарежи датата, а коя година? Спи ми се, не, даже положението е по-зле…
Имам чувството, че главата ми е някакъв странен и много тежък зеленчук, който някой ми е метнал на раменете, като съм станала сутринта, без да усетя как е станало всичко (най-вероятно набързо и на тъмно, както се случват повечето неясни неща).
Понеделник, не, не просто понеделник, а понеделник след отпуска. Имам чувството, че съм била в друго, по-хубаво, измерение и изобщо нямам идея в момента какво правя на бюрото си и какво ме чака като работа. Най-вероятно нищо спешно, защото имам навика (поне все още се познавам коя съм) да свърша “всичката работа” преди да изляза отпуска, но споменът, че преди, някога съм била на работа ми изглежда толкова блед, че вече се чувствам изгубена между реалностите. И за да е всичко още една идея по-гадничко снощи си легнах в 3 ч сутринта след доста напрегнат финал на турнира по снукър Мастърс (аз само гледах, но пак се чувствах уморена след края на мача), и днес си станах в 7 ч да йогирам, събудена от алармата докато сънувах, че вече съм изтървала времето за йога и съм се успала.
Та накратко ми е всеобщо и определено зле.
Йогата помогна, но за кратко. Мисля да си използвам обедната почивка да поплувам. Силно се надявам, плуването да ми помогне в локализирането на текущото измерение…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: