Мисли

Разкъсвам плътта си във мисли,
Замръзвам, записвам си час,
Да дойде някой и да разчисти
Онова, останало с вас…

Вълните прибират с апатия
Останки от дребния труп.
Едва ли мечтата ми клати я,
Че ме докара дотук…

Самотно оглеждам си сянката,
Каня я да седне до мен,
Тя отказва, обвита в осанката
На последен кретен…

Седя си прегърнала камъка,
А той се отблъсква от мен
И скача, полита към блясъка
На гласа ми студен.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: