Мисли

Разкъсвам плътта си във мисли,
Замръзвам, записвам си час,
Да дойде някой и да разчисти
Онова, останало с вас…

Вълните прибират с апатия
Останки от дребния труп.
Едва ли мечтата ми клати я,
Че ме докара дотук…

Самотно оглеждам си сянката,
Каня я да седне до мен,
Тя отказва, обвита в осанката
На последен кретен…

Седя си прегърнала камъка,
А той се отблъсква от мен
И скача, полита към блясъка
На гласа ми студен.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: