Archive for август, 2012

Моретооо

ето го, ето го морето, морето,
мое си е то, ура ура ура!

И така моренцеее. Бързам да се топна, но вечер вълните не са особено предразполагащи за това. Изчаквам по-малки вълни и се мятам смело и с крясък, понеже надписът H2O – 26С на спасителната вишка никак не ми действа сгряващо в 19:30 ч. вечерта. Нещо ми се върти из главата за деветата вълна, дето била най-голяма… тази, дето току-що се разби в мен, изобщо не се замисли нито за поредния си номер, нито за размера си, а побърза само да достави прилично количество пясък за дупето ми …ииии мидичкиии! О, да, да не забравяме и за водораслите в пъпа. В момента водорасли във водата не се виждат, но съм сигурна, че като си съблека банския, ще имам поне едно водорасло в пъпа, поне едно! …Ииии мидичкиии!
Ех, откога не бях плувала, а толкова обичам. Сега искам да изляза и пак започвам да броя и чакам по-малки вълни, а морето, напук на всичкото отблъскване докато влизах, сега не ме пуска да изляза. Тегли ли ме, тегли навътре.
…7, 8, 9, сега!
Хм, и тази вълна, лишена от каквото и да било чувство за величие и ред, побърза да ми достави прилично количество пясък…. разбивайки се в мен …ииии мидичкиии!

Ммм дааа, бях забравила колко изморително е да преодоляваш морето всъщност! …Ииии мидичките!

Задници

Задници: вие ги виждате, а те вас – не.

Колкото повече задници виждате, толкова повече път трябва да извървите, за да видите какво става отпред.

Един задник меко не прави…, докато не ти се наложи да седнеш на дървена пейка.

Уж с главата си мислиш, ама „дупе да ти е яко“.