Моретооо

ето го, ето го морето, морето,
мое си е то, ура ура ура!

И така моренцеее. Бързам да се топна, но вечер вълните не са особено предразполагащи за това. Изчаквам по-малки вълни и се мятам смело и с крясък, понеже надписът H2O – 26С на спасителната вишка никак не ми действа сгряващо в 19:30 ч. вечерта. Нещо ми се върти из главата за деветата вълна, дето била най-голяма… тази, дето току-що се разби в мен, изобщо не се замисли нито за поредния си номер, нито за размера си, а побърза само да достави прилично количество пясък за дупето ми …ииии мидичкиии! О, да, да не забравяме и за водораслите в пъпа. В момента водорасли във водата не се виждат, но съм сигурна, че като си съблека банския, ще имам поне едно водорасло в пъпа, поне едно! …Ииии мидичкиии!
Ех, откога не бях плувала, а толкова обичам. Сега искам да изляза и пак започвам да броя и чакам по-малки вълни, а морето, напук на всичкото отблъскване докато влизах, сега не ме пуска да изляза. Тегли ли ме, тегли навътре.
…7, 8, 9, сега!
Хм, и тази вълна, лишена от каквото и да било чувство за величие и ред, побърза да ми достави прилично количество пясък…. разбивайки се в мен …ииии мидичкиии!

Ммм дааа, бях забравила колко изморително е да преодоляваш морето всъщност! …Ииии мидичките!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: