Archive for декември, 2012

Емиграция

Днес съдбата ме замеря с пари, а аз отказвам ли отказвам.
На касите в LIDL видях как една бедна женица е стъпала върху едни 10 лв. Предположих, че може да са нейни, а и да не бяха, нямаше да й дойдат зле. Опитах се да привлека вниманието й към тях, но тя явно не ме чу и ме отмина бързичко. Взех банкнотата и се завтекох след нея викайки „госпожо, госпожо“, но реакция нямаше. Явно не ме чуваше, при което, човек от охраната подаде ръка да му ги дам да я догони той. Дадох му ги без да се замисля и се върнах при количката с покупките и детето. След което забелязах как въпросният човек тихичко се влачеше зад нея. Изчака я да излезе от магазина без дори да се опита да й даде банкнотата. След което, на излизане от магазина видях как човекът от охраната влеза през входа в магазина загънал банкнотата в длан, най-вероятно за да избегне срещата с нас. Входът и изходът в LIDL са през две отделни врати и коридори.
И те така дадох си късметчето на някакъв ултра олигофрен, претендиращ, че се опитва да помогне. Докато гледах как въпросният изрод се вмъква в магазина, стискайки въпроснитe 10 лева, една жена започна да размахва банкнота от два лева пред лицето ми с молбата да откупи количката ни, че нямала стотинки да си вземе количка. Много ясно, че отказах, в количката имаше 20 стотинки, как бих могла да взема 2 лв. за тях. После на фона на предната ми случка се зсмислих дали и това не е вид дребен трик да изкопчиш някоя и друга стотинка, разчитайки, че никой няма да взема 2 лв. за 20 стотинки или 5, които също стават. Но пък ако беше попаднала на човекa от охраната, той със сигурност щеше да ги прибере и то без да се замисли.

Та така. Може да обвиняваме и сменяме политиците колкото си искаме, може да обвиняваме и променяме законите колкото си искаме, но проблемът всъщност е в хората. А тях май няма как да променим. Защото градивната клетка на българското общество – семейството се гради на битов алкохолизъм и домашно насилие. А насилието поражда още повече насилие. Какво тогава да очакваме от бъдещето на нацията – децата? Сега се избиват в училище. Скоро можем да очакваме да се избиват още в детските градини. И някой ще ни обясни наивно, че то това си било нормално… А какво стана с детството?

Вече се чудя дали свестните хора в тази държава не се изчерпват с малцината мои приятели?!

Отказвам се да търся златни ябълки в кошницата с изгнилите и отивам да си потърся друга кошница!