Лебеди?

И такааа, дойде времето, след дълга 9 месечна пауза, да навестим пак моренцето… Черното море. И както си му е традиция отидохме да нахраним патките или пилците… и двете. Сигурно някой би възразил, че въпросните „патки“ от снимките всъщност са лебеди, ами лебеди са, да. Само че, когато човек чуе „лебеди“ си представя едни грациозно извили шии птици, носещи се още по-грациозно в някое езерце… и далеч не му минава наум, за едни тромави, източили шии пернати, кълвящи го по ръцете, джобовете и изобщо по всякъде, където нещо им заприлича на годно за хапване… Е те тук си идва асоциацията с патките… и то гладни патки. Тези 4 хляба, които им занесохме изчезнаха за минутки, дори не изчакваха да го късам на хапки. Хващаха парчетата хляб във въздуха или още от ръката ми заедно с нея. Опитаха се да ми измъкнат хляба с найлоновата му опаковка както си е в комплект с пръстите ми даже. Та много гладнички бяха милите, през почивните дни чат-пат идват хора да ги понахранят, но през работните дни и то в комбинация с дъждовното време определено нямат много посетители…
Нахранихме ги, колкото можахме, поиграхме си с тях… на гоненка, като те гониха нас… и ми се наложи още поне половин час след това да им обяснявам, че хлябът свърши и няма смисъл да ме преследват, а също и че фотоапаратът не става за ядене…


Разбира се, чайките, гларусите и гълъбите също се включиха в следобедната закуска.

Като цяло си понахранихме пилците, събрахме вятър в косите и пясък в обувките… и доволни се прибрахме.

Пилци, патки, лебеди.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: