Archive for май, 2013

Тетевенски водопад(и)

Отскочихме набързо да видим тези красоти. Принципно водопадите са два, но конкретно в момента, в който отидохме да ги видим, единият беше покрит със зелено мъхче, от което се процеждаха тънички стуйки вода.
Та ето ги:

Advertisements

Зелена идея…

Всеки ден изхвърляй по един човек, който е направил боклук… така няма да ти се налага утре пак да му го чистш.

За една банка кръв…

Безгрижен четвъртък в офиса. Получавам запитване по скайп от приятелка дали познавам човек с отрицателен резус фактор (Rh-). Автоматично отговарям с „Не“, та това е толкова рядко срещано явление. В същия онзи момент на вратата се появява колежката и аз автоматично й задавам същия въпрос. И тя се оказва точният човек с Rh-. Ченето ми падна. Побързах да поправя отговора си в скайп на „Да“ и да се поинтересувам за повече информация. Оказва се, че познат (използвам тази точно дума, защото ми е много трудно да се оправям с връзките между хората в българския бит) на приятелката спешно се нуждае от кръвопреливане. За съжаление въпросната кръв с Rh- не е налична в болницата и за да е още по-голямо нещастието и „в склада няма“, както му се казва. За невероятен късмет обаче, колежката освен така рядко срещаното Rh- притежава и точната кръвна група като нуждаещия се, освен това и изяви желание да помогне. Ура! Да, ама нещата не са толкова съвсем прости. Трябва да идем до кръвната банка и тя да даде кръв там, след което ще й дадат номер, който пък трябва да се даде в болницата и те от там вече чрез него да си поискат кръвта… Засилихме се ние към кръвната банка, но веднага бяхме възпрени от предупреждението от сина на нуждаещия се, че току-що се е изсипала голяма група кръводарители, която е запълнила капацитета на кръвната банка до обяд, а след това имало обедна почивка и като цяло нямало смисъл да ходим преди 13 часа. Послушахме го и малко след 13 ч. бяхме в кръвната банка. Оказа се, че в момента текат кръводарителни кампании и до обяд са минали към 40 човека, но явно ни един „отрицателен“. Както и да е колежката дари кръв за точно онзи нуждаещ се човек, дадоха й заветното номерче, тя от своя страна го даде на сина му, който го занесе в болницата. Сигурно това ви звучи като един щастлив завършек. Да, ама нищо като подобно. На другата сутрин разбрахме, че докато да стигне номерчето до болницата, за да си поискат банката кръв от там, последната вече е била дадена за внезапно изникнал по-спешен случай. А човекът, на когото колежката искаше да помогне, все още чака, но пък „си запазвал правото да получи следващата такава появила се кръв…“ На колежката й стана разбираемо гадно. Опитах се да я разведря с теорията, че кръвта й може да е спасила някое бебче, тъй като се оказа, че като цяло „отрицателната кръв“ има много голямо приложение при новородени бебета с Rh-, на които майките им пък са с Rh+, и поради това при раждането става голямо мазало. Не постигнах много.

За щастие малко по-късно дойде и новината, че подготвят нашия нуждаещ се човек за така важното кръвопреливане. Ура!

И така, в крайна сметка, дарявайки рядко срещаната си кръв, колежката спаси не един, а два човешки живота! Един – директно с кръвта си и един – с правото за нея.
Ура! Аз лично съм много горда с нея, но ще я запазя в пълна анонимност, за да не вземат да я преследват като ценен екземпляр за останалата й кръв.