Archive for юли, 2013

За болката и изкуството

Спомням си веднъж ни бяха задали да нарисуваме болката. Някой я беше нарисувал като голям черен кръг. Стори ми се много находчиво тогава, защото на мен не ми хрумваше нищо по заданието. Спомням си смътно, че обяснението към това изображение включваше и черни дупки или иначе казано „животът, Вселената и всичко, което ги изсмуква“.

Сега, след 14 години тясно съжителство с болката мога да нарисувам стотици нейни „лица“, но за нейна радост не мога да рисувам. Но пък за сметка на това мога да ги опиша. Мога, да, мога да разкажа за сивото нарастващо мрежесто топче, за синята пулсираща електрическа сфера, за червеният тънък изгарящ дим, за жълтата струйка разтопен метал, за бодливото пронизващо огнено топче, за парещият вятър, за скованата от лед метална мрежа, за менгемето, за замръзналата гума, за сухото дърво, и разбира се и за всепоглъщащата съзнанието черна дупка…

Когато човек лежи парализиран от болка може да види всичките й лица. Ако бях художник щях да рисувам само нея и нямаше да има две картини, които да си приличат.

Дворецът Врана

В неделя, докато оно се начуди да вали или не, ние отидохме и направихме едно бързо полукръгче из парка на двореца „Врана“. Така и не заваля, но ние успяхме да разгледаме много интересни растенияи и някои особено впечатляващи дървета.

Ето го и самият дворец:

Дворец Врана

Доста работа ще падне по реставрирането на сградата, но се надявам като отвори врати за посетители, да може да омагьосва сетивата ни, както го прави сега паркът.

Да минеш 3 пъти през една и съща буря

Съботата беше един доста буреносен ден. А ние успяхме да минем през една и съща буря три пъти в рамките на 3 часа. Първо се движехме срещу нея, и се срещнахме и разминахме. После, заради лошото време, се отказахме от поетото направление и решихме да се приберем вкъщи. Но бурята се оказа в нашата посока и така я настигнахме и минахме през нея отново. След като се прибрахме вкъщи, тя ни дойде на гости и ни се случи за трети път…

Електрическият заряд на гръмотевичните бури поражда доста напрежение в тялото и най-вече в главата ми… и така, доста поизнервена, нямаше как да не оценя прекрасното творение, останало след бурята:

Двойна дъга