За болката и изкуството

Спомням си веднъж ни бяха задали да нарисуваме болката. Някой я беше нарисувал като голям черен кръг. Стори ми се много находчиво тогава, защото на мен не ми хрумваше нищо по заданието. Спомням си смътно, че обяснението към това изображение включваше и черни дупки или иначе казано „животът, Вселената и всичко, което ги изсмуква“.

Сега, след 14 години тясно съжителство с болката мога да нарисувам стотици нейни „лица“, но за нейна радост не мога да рисувам. Но пък за сметка на това мога да ги опиша. Мога, да, мога да разкажа за сивото нарастващо мрежесто топче, за синята пулсираща електрическа сфера, за червеният тънък изгарящ дим, за жълтата струйка разтопен метал, за бодливото пронизващо огнено топче, за парещият вятър, за скованата от лед метална мрежа, за менгемето, за замръзналата гума, за сухото дърво, и разбира се и за всепоглъщащата съзнанието черна дупка…

Когато човек лежи парализиран от болка може да види всичките й лица. Ако бях художник щях да рисувам само нея и нямаше да има две картини, които да си приличат.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: