Archive for април, 2017

1 дъга, 2 дъги, 2 дъги и половина!

Напоследък времето е крайно предразполагащо за появата на дъга. И вчерашният ден беше такъв. Още като видях добрите условия започнах да се оглеждам за дъга в небето и ето и че я открих! Беше още плаха дъгичка, слънцето тъкмо се беше показало, но беше красива и раздаваше щастие. (Винаги съм много щастлива когато очаквам дъга и я видя!). Тръгнахме към нея, слънцето напече по-силно и тя стана много наситена. След това започна да изпъква и втора дъга над нея. А ние продължавахме да вървим към дъгите, за да излезем на по-открито място, където да видим колкото се може по-голяма част от тях. И когато стигнахме до такова място двете дъги вече се виждаха ясно, а долната имаше още 2-3 слоя повтарящо се синьо и розово отдолу. За пръв път виждам такава дъга, беше много странна с тези допълнителни слоеве, но и много красива и наситена. Та определено беше повече от двойна дъга, поне 2 дъги и половина!

Advertisements

Да забравиш да вечеряш…

Да! Случи ми се да забравя да вечерям! И не говоря за онези вечери, в които съм се прибирала толкова пребита от работа, че се е налагало да пуша под душа, защото точно 10 минути по-късно ще съм заспала на труп. Не!

Говоря за нормална спокойна вечер.

Прибрах се, стоплих пържолата, сложих да си стопля супата, нарязах пържолата на детето, като изрязах по-жилавите части и седнахме да вечеряме. Всичко нормално, нали? После отидох да изхвърля боклука, но като се върнах усетих, че никак не ме е заситила вечерята и изядох една вафла …и тя не ме засити и изядох още една.

Заех се да доушия костюмчето на Пчеличка. Стана време за къпане и лягане.

А аз пак май нещо огладнях. Смачках и пакетче мини кроасанчета и заспах. Най-сетне да я затворя таз паст ненаситна толкова храна изплюсках таз вечер.

Ставам сутринта, отварям микровълновата да стопля мляко и …О! Каква изненада! Вътре купичка пълна със супа! Това ми беше основната вечеря снощи, а аз дори не съм я изяла! Но пък цяла вечер си мислех „Е как може да ми се яде още, нали изядох цяла паница супа!“. Аз изядох жилавите части от пържолата за детето, но те се събираха в една лъжица като цяло, как да не съм гладна.

Но да, поне най-после получих обяснение за ненаситния глад предната вечер!

Но получих и силно втрещение от факта как може да си мисля, че съм вечеряла супа, когато всъщност не съм!

Ето, че дойде денят, в който забравих да вечерям, а дори нямам 40 години още (май)… Дали искам да доживея до 60?