Archive for Ден след ден

1 дъга, 2 дъги, 2 дъги и половина!

Напоследък времето е крайно предразполагащо за появата на дъга. И вчерашният ден беше такъв. Още като видях добрите условия започнах да се оглеждам за дъга в небето и ето и че я открих! Беше още плаха дъгичка, слънцето тъкмо се беше показало, но беше красива и раздаваше щастие. (Винаги съм много щастлива когато очаквам дъга и я видя!). Тръгнахме към нея, слънцето напече по-силно и тя стана много наситена. След това започна да изпъква и втора дъга над нея. А ние продължавахме да вървим към дъгите, за да излезем на по-открито място, където да видим колкото се може по-голяма част от тях. И когато стигнахме до такова място двете дъги вече се виждаха ясно, а долната имаше още 2-3 слоя повтарящо се синьо и розово отдолу. За пръв път виждам такава дъга, беше много странна с тези допълнителни слоеве, но и много красива и наситена. Та определено беше повече от двойна дъга, поне 2 дъги и половина!

Advertisements

Да забравиш да вечеряш…

Да! Случи ми се да забравя да вечерям! И не говоря за онези вечери, в които съм се прибирала толкова пребита от работа, че се е налагало да пуша под душа, защото точно 10 минути по-късно ще съм заспала на труп. Не!

Говоря за нормална спокойна вечер.

Прибрах се, стоплих пържолата, сложих да си стопля супата, нарязах пържолата на детето, като изрязах по-жилавите части и седнахме да вечеряме. Всичко нормално, нали? После отидох да изхвърля боклука, но като се върнах усетих, че никак не ме е заситила вечерята и изядох една вафла …и тя не ме засити и изядох още една.

Заех се да доушия костюмчето на Пчеличка. Стана време за къпане и лягане.

А аз пак май нещо огладнях. Смачках и пакетче мини кроасанчета и заспах. Най-сетне да я затворя таз паст ненаситна толкова храна изплюсках таз вечер.

Ставам сутринта, отварям микровълновата да стопля мляко и …О! Каква изненада! Вътре купичка пълна със супа! Това ми беше основната вечеря снощи, а аз дори не съм я изяла! Но пък цяла вечер си мислех „Е как може да ми се яде още, нали изядох цяла паница супа!“. Аз изядох жилавите части от пържолата за детето, но те се събираха в една лъжица като цяло, как да не съм гладна.

Но да, поне най-после получих обяснение за ненаситния глад предната вечер!

Но получих и силно втрещение от факта как може да си мисля, че съм вечеряла супа, когато всъщност не съм!

Ето, че дойде денят, в който забравих да вечерям, а дори нямам 40 години още (май)… Дали искам да доживея до 60?

Паметта на вод(К)ата

Не знам до колко водата може да има памет и хомеопатичните лекарства могат изобщо да действат някак си, но знам следното (от личен опит):

Водката лекува следните ми физически неразположения (или поне сериозно облекчава симптомите им):

  • Главоболие;
  • Високо кръвно;
  • Гастрит;
  • Болки в стомаха;
  • Болно гърло;
  • Проблеми със заспиването;
  • Проблеми със събуждането;
  • Физическа умора;
  • Измръзване;
  • Треска;
  • Физическа болка от всякакъв произход.

Освен това, това универсално лекарство се справя отлично и с повечето ми (ако не и всички) емоционални и душевни терзания и крайни състояния:

  • Общо безпокойство;
  • Тъга;
  • Радост;
  • Депресия;
  • Параноя;
  • Страх;
  • Нервна криза;
  • Гняв;
  • Психическа умора;
  • Лоши спомени;
  • Добри спомени;
  • Спомени.

… и като цяло води до едно по-спокойно и по-уравновесено АЗ.

Освен всички гореизброени чудодейни свойства на водката (да не се бърка с водата!) мога да добавя и тезата, че тя навярно има и памет. О да и още как!

Като вземем предвид следните две твърдения:

  1. В природата цари съвършен баланс.
  2. Водката ми е отнела доста от паметта и спомените.

Мога съвсем открито да заявя, че водката има памет, най-малко моята памет и спомени, а подозирам и че на още много други хора, с които тя е близък приятел.:)

Като цяло водката ми е една добра приятелка, която винаги е там, готова да посрещне с мен всичко, без значение дали е добро или лошо! Тя ме успокоява, дава ми енергия, убива болката, стопля ме когато ми е студено, развеселява ме когато ми е тъжно, прави ми компания когато ми е самотно и танцува с мен без да ме настъпва!

Казвам водка, но имам предвид различните проявления на алкохола, къде по-чист, къде по-не. Предполагам всеки би могъл да припознае своя фаворит в тази статия (уиски, ром, джин, текила и т.н.) 🙂

Освен това тайничко подозирам, че алкохолът е основен (ако не и единствен) действащ елемент в хомеопатичните лекарства, особено онези, които го съдържат в прилични количества.

В заключение продължавам да не мога да кажа, дали водата има памет и дали лекува, но водката определено има памет и определено лекува. Почти всичко. Факт.

« Previous entries