Archive for Ден след ден

За очилата и хората

Винаги ми е било странно как хората търпят очилата и толкова ли наистина не виждат нещата, че да се мъчат с очила и лещи.

И ето, че и на мен ми дойде на главата да не виждам. Но по най-подлия начин. Не виждам само пред носа си и то само понякога.
И най-забавното е, че от една страна мога да прочета съобщенията на екрана на телефона на някой от съседния вагон в метрото, но не виждам аз какво пиша на моя телефон. Екзотика!

И след като ми се случи да виждам салатата в чинията си като червени и зелени петна,  най-накрая отидох на лекар. Изчетох без грешка всичко налично по стените в кабинета ѝ, както и по стените на съседните два, след което тя ме обяви за орел и ми връчи рецепта за очила! 🙂

Били само за компютър, че нали такова съм работела и съм го зяпала много.

Занесох рецептата в оптика и двата дни за изработката ми се видяха вечност, особено след като вчера седнах да попълня ръчно един формуляр и никак не виждах какво изобщо пиша по листа. Еее освен, че е синьо.

Днес тръгнах в най-проливния дъжд, само и само да успея да си ги взема, че иначе чак другата седмица ще работят.

***

Иии вече имам очила, ура, ура ура!
За монитор и четене са супер! Но за всичко останало е доста неприятно. Все едно съм под вода и светът се стича около мен; нещо като Liquify във PhotoShop.

За съжаление, продължавам да не си виждам телефона. 😦 Е ако толкова ми е скучно винаги мога да чета по чуждите, само че те не ме вълнуват, не и както моя.

Петъчник

Подозирам, че дамската ми чанта води независим живот в свой собствен свят и аз определено не съм част от него.

Свети, не свети… Свети!

Бързам да разкажа драмата на месеца, с която изкарах поне три микроинфаркта, преди да изкарам четвърти, който да ме довърши тотално.

Всичко започна толкова невинно, изковано от добри чувства и намерения. Една вечер дремейки в метрото след работа забелязах едно дете с чудни светещи кецове и си помислих колко ли би се зарадвало и моето, ако му купя такива.

Започнах да ги търся в Интернет що за обувки са това. И открих – Skechers Twinkle Toes – ура!

Харесах и модел, който би допаднал на детето, а на сайта на SportsDirect го имаше дори нейният размер – ура, ура! Бързичко ги поръчах още същата вечер – доставка в Англия и от там с куриер до България.

Всичко беше щастие, до момента, в който дойдоха обувките. Първо дойдоха в седмицата след ваканцията и празниците, седмица в която детето силно бойкотираше ученето и хич не беше за подаръци от какъвто и да е тип. Отделно се оказа, че само едната обувка свети, а другата – не. Освен това несветещата беше със зацапана подметка и залепен артикулен етикет, като да е била от изложбена зала. Помислих си „толкова са я натискали да свети, че й е свършила батерията!“ Инфаркт!

Голям бой изядоха чепиците, но вторият все така отказваше да свети. Драма! На детето казах, че не свети, защото не се справя много добре в училище (родител за пример :).

Скубах коса два дни, накрая седнах и написах прочувствено писмо до отдел „обслужване на клиенти“ на онлайн магазина. След два дни много съжалително ми отговориха, че ще ми изпратят товарителница към куриера в Англия, за да им ги върна и те ще видят дали ще ми изпратят нови или ще ми върнат парите, ако нямат на склад. Аз им обясних, че мога да им ги върна от България, и бих си платила разходите за връщане, но само, ако ми потвърдят, че имат същия модел и размер на склад.

Последваха два мъчителни дни тишина, явно щателно преравяха склада, или всичките 400…или колкото там имат. А кръвното ми налягане настойчиво тропаше ръченица. На третият ден най-после отговориха – нямат ги на склад, връщам обувките и ми връщат парите. Инфаркт! Как да ги взема от детето?! И да му дам да носи пачки пари ли?! А и ще съм 7 лири на загуба разходи за връщане!

Започвам да търся обувките в Интернет и пак ми излизат в магазина на SportsDirect! Налични точно в желания номер. Правя скрийншот и пиша гневно-въпросителен мейл, що ме лъжат, че ги няма. Тишина! А бях задала въпроса 8 минути след като бях получила мейла, че ги нямат на склад. Чакане, ядосване, коса не ми остана да скубя вече!

Отговориха ми, че онлайн магазинът не се актуализирал в реално време и не отговарял на наличностите в склада. Цирк! Бяс! Разпечатах формуляр за връщане и поръчах обувките отново, но този път през ebay, пак от SportsDirect. Там поне пише колко са бройките: колко са продадени и колко има налични (имаше 6).

Кротнах се за малко. Реших да питам Гугъл дали няма начин да се смени пък таз изхабена батерия. И попаднах на много въпроси от родители как да ги накарат да светят и три пъти повече въпроси как да ги накарат да НЕ светят. Забавно четиво намерих – включваше метал-детектори, дремели и много силикон. А също открих и най-вълшебния отговор измежду всички разлютени спорове – една жена беше написала точно, ясно и кратко „имат On/Off бутон“. Ахаааа! Отворих Ютюб написах „Skechers on/off button“ и първото клипче, което се появи беше снимано с точно нашия модел кецове. Дамата обясняваше, къде са бутоните на този модел, а също, и къде още може да се срещнат на други модели от марката, но задължително всички светещи са оборудвани с on/off бутон! Изпратих клипчето на съпруга ми, той тъкмо се прибираше вкъщи от работа и малко по-късно потвърди, че светят и двете. Ура!

Побързах да отменя втората поръчка и веднага писах на продавача, но и тук последва тишина! Инфаркт! Отговори ми на другия ден чак, че поръчката вече е изпратена и единственият вариант е да откажа доставката на куриера, за да се върне при тях и тогава да ми върнат парите. Това обаче няма как да стане.

Здраве да е! Поне СВЕТЯТ!

П.С. На детето казах, че са се оправили и двата кеца да светят, защото е започнала пак да се старае много в училище (факт)… (казах, че съм родител за пример 🙂

П.П.С. На отдел „обслужване на клиенти“ писах, да затворят случая като приключен, защото съм открила бутона за включване и чепикът вече свети, но можеше това ТЕ да ми го кажат, а не да си късаме нервичките една седмица и накрая Гугъл да спасява положението. Не им благодарих, не намерих за какво (обикновено съм подтискащо любезна и учтива), но поне не ги напсувах (учтива съм, да).

« Previous entries