Posts Tagged ‘море’

Лебеди?

И такааа, дойде времето, след дълга 9 месечна пауза, да навестим пак моренцето… Черното море. И както си му е традиция отидохме да нахраним патките или пилците… и двете. Сигурно някой би възразил, че въпросните „патки“ от снимките всъщност са лебеди, ами лебеди са, да. Само че, когато човек чуе „лебеди“ си представя едни грациозно извили шии птици, носещи се още по-грациозно в някое езерце… и далеч не му минава наум, за едни тромави, източили шии пернати, кълвящи го по ръцете, джобовете и изобщо по всякъде, където нещо им заприлича на годно за хапване… Е те тук си идва асоциацията с патките… и то гладни патки. Тези 4 хляба, които им занесохме изчезнаха за минутки, дори не изчакваха да го късам на хапки. Хващаха парчетата хляб във въздуха или още от ръката ми заедно с нея. Опитаха се да ми измъкнат хляба с найлоновата му опаковка както си е в комплект с пръстите ми даже. Та много гладнички бяха милите, през почивните дни чат-пат идват хора да ги понахранят, но през работните дни и то в комбинация с дъждовното време определено нямат много посетители…
Нахранихме ги, колкото можахме, поиграхме си с тях… на гоненка, като те гониха нас… и ми се наложи още поне половин час след това да им обяснявам, че хлябът свърши и няма смисъл да ме преследват, а също и че фотоапаратът не става за ядене…


Разбира се, чайките, гларусите и гълъбите също се включиха в следобедната закуска.

Като цяло си понахранихме пилците, събрахме вятър в косите и пясък в обувките… и доволни се прибрахме.

Пилци, патки, лебеди.

Моретооо

ето го, ето го морето, морето,
мое си е то, ура ура ура!

И така моренцеее. Бързам да се топна, но вечер вълните не са особено предразполагащи за това. Изчаквам по-малки вълни и се мятам смело и с крясък, понеже надписът H2O – 26С на спасителната вишка никак не ми действа сгряващо в 19:30 ч. вечерта. Нещо ми се върти из главата за деветата вълна, дето била най-голяма… тази, дето току-що се разби в мен, изобщо не се замисли нито за поредния си номер, нито за размера си, а побърза само да достави прилично количество пясък за дупето ми …ииии мидичкиии! О, да, да не забравяме и за водораслите в пъпа. В момента водорасли във водата не се виждат, но съм сигурна, че като си съблека банския, ще имам поне едно водорасло в пъпа, поне едно! …Ииии мидичкиии!
Ех, откога не бях плувала, а толкова обичам. Сега искам да изляза и пак започвам да броя и чакам по-малки вълни, а морето, напук на всичкото отблъскване докато влизах, сега не ме пуска да изляза. Тегли ли ме, тегли навътре.
…7, 8, 9, сега!
Хм, и тази вълна, лишена от каквото и да било чувство за величие и ред, побърза да ми достави прилично количество пясък…. разбивайки се в мен …ииии мидичкиии!

Ммм дааа, бях забравила колко изморително е да преодоляваш морето всъщност! …Ииии мидичките!