Да! Случи ми се да забравя да вечерям! И не говоря за онези вечери, в които съм се прибирала толкова пребита от работа, че се е налагало да пуша под душа, защото точно 10 минути по-късно ще съм заспала на труп. Не!
Говоря за нормална спокойна вечер.
Прибрах се, стоплих пържолата, сложих да си стопля супата, нарязах пържолата на детето, като изрязах по-жилавите части и седнахме да вечеряме. Всичко нормално, нали? После отидох да изхвърля боклука, но като се върнах усетих, че никак не ме е заситила вечерята и изядох една вафла …и тя не ме засити и изядох още една.
Заех се да доушия костюмчето на Пчеличка. Стана време за къпане и лягане.
А аз пак май нещо огладнях. Смачках и пакетче мини кроасанчета и заспах. Най-сетне да я затворя таз паст ненаситна толкова храна изплюсках таз вечер.
Ставам сутринта, отварям микровълновата да стопля мляко и …О! Каква изненада! Вътре купичка пълна със супа! Това ми беше основната вечеря снощи, а аз дори не съм я изяла! Но пък цяла вечер си мислех „Е как може да ми се яде още, нали изядох цяла паница супа!“. Аз изядох жилавите части от пържолата за детето, но те се събираха в една лъжица като цяло, как да не съм гладна.
Но да, поне най-после получих обяснение за ненаситния глад предната вечер!
Но получих и силно втрещение от факта как може да си мисля, че съм вечеряла супа, когато всъщност не съм!
Ето, че дойде денят, в който забравих да вечерям, а дори нямам 40 години още (май)… Дали искам да доживея до 60?
Ishi's Blog 